аз четях в междучасията “Декамерон” на Бокачо. Учителката ми по литература – най-големият виновник за сегашните ми занимания – ме излови и на смущението ми отговори с усмивка: “Няма значение какво четеш – все е Ренесанс. Ако ти е интересно едното, все може да стигнеш някога и до другото. А и да не е до него, трето ще ти привлече погледа. С времето гледането ще те научи и да виждаш.”
Училището често се възприема като насилие над желанията ни. Но всъщност само ги предизвиква – дори чрез отрицанията (даже май най-вече чрез тях).

Какво / защо (не) обичате да четете?
Как предпочитате споделянето на разбиранията си – устно или писмено?