Статията, публикувана в е-списанието в LiterNet, поставя проблема за необходимостта от селектиране на ставащите от неставащите за учители в процеса на университетската подготовка на студентите в педагогическите специалности и в частност в обучението им по литература. Целта на подобно усилие е да се прекратят компромисите при признаването на ‘учителска правоспособност’, които позволяват в средните училища да влизат некадърни учители, създаващи неграмотни ученици.

За да се случи разпознаването на бъдещия учител, е необходимо да се проверят неговите качества като ‘можещ’, знаещ да употребява науката, която ще преподава (homo faber); и способността му да ‘играе’ различни роли, подпомагащи усвояването на учебното съдържание и илюстриращи ползите от него (homo ludens). В условията на постмодерната деконструкция тази двойнственост в личността на учителя се разпада на повече ‘частични’, ‘незавършени’ идентичности, свързани с умения за боравене с множеството информационни и други формиращи среди (медии, интернет, виртуални игри…).

Коментират се и някои методически практики, подпомагащи проявяването и развитието на бъдещите учители по литература в завършващия педагогически курс на университетското им обучение.