Познаването на критериите за оценяване за зрелостния изпит е важно, за да може изпитваният с достатъчно голяма сигурност да знае дали е успял още след изпълнението на теста. И разбира се да не се отказва от задачи, в които не е напълно сигурен. Защото грешните отговори не се наказват с отнемане на точки.

Общият сбор от точки по всички задачи е 100.

От тях – 50 са за въпросите по езикова култура, 20 – за въпросите с литературна насоченост и 30 – за интерпретацията на фрагмент от изучавано литературно произведение.

І. Различните типове задачи, проверяващи равнището на владеене на езиковите норми, определят и начина на оценяването:

1. “Затворените” отговори са в задачите, които очакват само едно вярно решение от предложените (такива в примерния тест са 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 14, 15,16, 18, 19, 20, 21, 22, 23).
Носят по 1 точка за верен отговор

2. Въпросите с “дописване” предполагат досещане на дума, отговаряща на зададеното отношение или описание (8 задача); избор от няколко предложени, отговарящ на изреченския смисъл (13); промяна на основна граматическа форма за постигане на съгласуване в изречението (17).
Носят по 1 точка за всяка разпозната дума, израз или разпозната граматична форма.

3. Задачите със “зададен резултат” (брой на пропуснатите запетаи например, както е в 24, може да е и брой на допуснати грешки) едновременно подсказват, но не указват мястото на пропуска /грешката.
Броят се само вярно поставените корекции.

4. Трансформацията на текст в текст (25) е с по-сложен алгоритъм на оценяване:

а) изискването да се направи план на съдържането цели да установи логиката в проследяването на текста – по подтеми и тяхното назоваване.
Максималния брой точки е комплексен резултат от разпознатия брой смислови цялости в текста и правилното им именуване (тук се допускат различни формулировки, но се следи съотвествието им на потдемите);

б) резюмето е вид текст (жанр), който представя в сбита форма най-важното от съдържанието на друг по-разгърнат текст. Оценяването е по няколко критерия:

– доколко резюмираното отговаря на изискванията за цялостен текст;

– доколко и в каква равностойност са засегнати основните моменти от изходния текст;

– доколко езикът на резюмето отговаря на характерния за темата в изходния текст;

– доколко са спазени езиковите норми

За всеки от критериите има определен интервал, в който се дават точките (например 0 – 2 за първия и втория и 0 -1 за трети и четвърти – така максималният брой става 6).

ІІ. Литературните задачи проверяват знанията за литературните факти (авторство, съдържание, герои на произведения), за историята на създаването на текстовете, теорията, свързана с понятията, които ги обясняват, разбирането им (интерпретацията). Търсените отговори са еднозначни, което е затруднение, като се има предвид трудната определимост на художественото.

1. Фактологичните въпроси изискват познаване на съдържанието на текстовете и авторството им (30, 37), на устойчиви смисли в тях, което пък ги свързва с интерпретативните и теоретичните (28, 35)

2. Литературно-историческите питания търсят мястото на автор, естетика във времето (27); отношението между замисъл и реализация (32, 38); връзката между литературата и предходните култури – митология, фолклор (34)

3. Теоретичните задачи проверяват знаенето на основните понятия, с които се обяснява художествеността на текста: жанр (26, 29); елементи на структурата (36); средства за постигане на многозначността – тропи, художествени фигури, сравнение (39); художествени функции (31, 33)

4. Интерпретативните определения са най-проблемни за разпознаване, защото са резултат от субективната читателска реакция. Но все пак има някакъв общ смисъл, който се открива в повечето прочити и ако се познават особеностите на авторовото светоотношение и начините за изразяването му, ще се разпознае и верният отговор (38)

ІІІ. Оценяването на интерпретативния фрагмент е най-трудната задача за проверяващите теста, защто трябва да преведат субективността на изразяването по някакъв литературен проблем на логическия език на жанра (ЛИС), като отчетат и оригиналността, индивидуалността в мисленето на пишещия. Затова и критериите за оценка са повече и в различни интервали на допустимите точки. Така се дава възможност на изпитваните да получат положителен сбор дори тогава, когато не са се справили задоволително със самата интерпретация (разбиране) на зададения проблем (но пък са написали свързан текст, проявили са грамотност и добър начин на изразяване).

1. Цялостност, свързаност на отделните фрагменти в текста (0 – 4 т.)

2. Правилно разчитане на проблема, ясно формулирана теза и приведени доказателства (0 – 7)

3. Познаване на съдържанието на литературния текст и неговата структура (0 – 5);

4. Правилно използване на понятията от теорията на литературата, обясняващи художествената специфика на творбата (0 – 3);

5. Познаване на литературния контекст и междутекстовата свързаност (0 – 3);

6. Използване на език, съответен на жанра на ЛИС (допускат се и елементи на есеистичност, но не бива да бъдат доминиращи) (0 – 2)

7. Правилна употреба на правописните, граматическите, пунктуационните норми на българския език (0 – 6) Така общият брой на точките става 30.