Най-лесно – като преписваме. И това не е лошо начало. Стига да знаем откъде. Всеки се учи на нещо от нещо вече създадено, направено. Речта се усъвършенства с говорене, но за набавяне на липсващите думички е добре и да се чете. Особено за изразяването в писмена форма. В писмената реч не можем да си помогнем с мимика, жест, да оставим изречението недовършено с надеждата, че слушателят ще се досети за края му.

Писането за и по повод на литературата е едно от най-добрите упражнения за развиването на мисълта, обогатяването на речника, фразеологията. Защото литературата говори почти за всичко, което ни заобикаля, предлага словесни и ценностни модели, от които чрез приемане и отричане можем да създадем своите.

Образователното задължение за създаване на коментарни текстове като реакция на художествени текстове не е от най-приятните, но е неизбежно. И не е невъзможно да се превърне в интелектуално приключение. Стига да се усвоят някои основни правила за направата му. Както разбирането на начина, по който разиграването на познатите елементи в една литературна творба подпомага разчитането на смисъла й, така и обясняването на този смисъл е вариант на някакъв модел за тълкуване.