Решаването на какъвто и да е тест започва с неговото четене. Първият поглед към последователността от задачи дава представа за различните области от употребата на езика, които ще се проверяват като умения, и за начините за проверка. Така можете да се ориентирате към по-лесните за вас въпроси и да се насочите първо към тях, а по-трудните да оставите за премисляне. Предварителният прочит не губи, а пести време и със сигурност предпазва от повече грешки.

Може да знаете много и един небрежен прочит на условието да ви насочи към обратния на верния отговор (ако питането е отрицателно, например – “кои думи НЕ СА синоними?”). Може да не знаете достатъчно, но с внимателно вглеждане в питането и по логиката на изключването на познатото, да стигнете до правилното решение (например не знаете как се пише “учудвам”, но ако трябва да откриете грешката в реда “очудвам, удивлявам, оглушавам” и знаете правилното изписване на другите две думи, ще се сетите, че като грешна остава именно първата).

Начинът за ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ също обикновено е посочен в условието:

“Поправете допуснатите правописни и граматически грешки” означава в свързан текст да откриете САМО двата вида грешки (в случая няма да търсите неправилно поставени или пропуснати запетаи, защото те спадат към пунктуационните знаци) и като използвате знаците за корекция – подчертаване на неправилна буква, отбелязване на пропуск или зачеркване на излишното, сливане или разделяне – да напишете над тях или като допълнение правилните (например: “Към много бройните чуждо-земни разстения, които се отглеждат в Мадритската ботаническа градина, се прибавя още едно.” – “Към многобройните чуждоземни растения, които се отглеждат в Мадридската ботаническа градина, се прибавя още едно.”).

Ако само сте отбелязали грешките, но не сте написали верния вариант, не се зачитат точки.

“Отбележете реда, на който всички думи са правилно изписани” подсказва, че от няколкото предложения – а, б, в – трябва да оградите само буквата на реда, в който няма допуснати правописни и граматически грешки, например:
а) очудвам, оглушавам, удивлявам;
б) воайор, коафьор, будоар;
в) предградие, предверие, представление.

“Напишете антонимите на…” ви кара да попълните с вярно намерена по зададения признак дума втората страна на отношението (например: “бърз – бавен“, “сръчен – непохватен“, “оптимистичен – песимистичен“).

“От предложените варианти във всяко изречение изберете правилната форма” – при наличие на повече възможности за избор в рамките на едно изречение, се подчертават, ограждат или маркират с “лястовичка” (отворено нагоре ъгълче) верните в правописно или граматическо отношение (например: Колко струва подаръкът/ подаръка, който сте купил/купили, господине?)

и т. н. …………………….

Кои са ЕЗИКОВИТЕ РАВНИЩА, които се проверяват като умения за употреба?

Текстът – като смислова цялост, използваща езика за изразяването й. Четенето с разбиране на съдържанието, логиката на построението му, жанра (областта, от която е темата му) показва усвоеността на езика като проявление в свързаната реч.

Логически отношения, изразявани чрез езика, например общо към частно: Допълнете двойките по модела “дърво – маса”, “злато – ………….”, “………. – чаша”

Фразеология (идиоми) – разчитане на общия или преносния смисъл на устойчиви изрази, например: Обяснете смисъла на израза “след дъжд качулка”

Смислови отношения – синоними (думи с различно звучене, но близки по смисъл), например: “весел – радостен”; антоними (думи с противоположни значения), например: “радостен – тъжен”; омоними (думи с едно и също звучене, но с различен смисъл), например: “пръст /на ръка/ – пръст/земя/”; пароними (думи с близко изписване, но различен смисъл), например: “индиец – индианец“

Лексикология – разбиране на основното значение на думите, например: Значението на думата “поличба” е – а) знамение; б)  природно явление; в) народен ритуал

– разграничаване на прякото и преносното значение на думите в контекста на употребата им, например: “златен пръстен”, “златно сърце”

Фонетика – правилното изписване на звуковете в думата, установено от правописните норми, например “ръка”, а не “рака” (както се чува със затъмнено “а”)

Морфология – правилното изписване на думите като резултат от образуването на различните им форми от корена с представки, наставки, окончания (граматични норми), например: “пред–двер-и-е” (а не предверие) – от “двери” (врати); но “въ-ста-ни-к” (а не възстанник) – от “ставам в нещо” (посвещавам се на… – идея, кауза, дело), а не “въз-” (върху нещо)

Синтаксис – съгласуване на думите в съответствие от мястото им в изречението. Най-често се проявява в членните форми, местоименията и в окончанията за род, лице, число, например: “Слонът повдигна хобота си.” “Това е майка ми /моята/.”, но: “Трябва да кажа на майка си /своята/.” – управляват се от граматическите норми.

Разлики между морфология и синтаксис – най-вече при разграничаване между предлог и съществително/наречие и наречия, съставени от предлог и съществително или друго наречие, и например: “Говорихме за преди, за сега, за после.” “Засега няма да променяме нищо.”

Слято, полуслято, разделно писане – познаването на правописните правила за изразяване на отношенията на близост и подчиненост на някакъв сложен смисъл, съставен от значенията на две думи, например: “кандидатстудентски”, “заместник-директор”, “интернет кафе”

Главни и малки букви – познаване на правописа на собствените сложни имена, например: “Нови пазар”, “Североизточна България”, но – “новопазарски”, “елинпелиновски”

Пунктуация – правилата за използване на знаците, определящи границите на изречението, техния вид (съобщително, въпросително, възклицателно), вътрешното им членение (със запетая, тире, точка и запетая, двоеточие), както и въвеждането на пряка и косвена реч в текста.